И пак е 18 февруари. С цветя в ръцете, чинно коленичим.
Изплакала очите си – България, все още чака своя син обичан.
От Къкринското ханче до въжето
светлее лъвска обич силна.
С кама и пушка храбрите мъже
посрещат враг до днес без милост.
Трева с трева и връх със връх говори,
Върви по облаците и отгоре
калугер, въглищар, Апостол.
Ивелина Радионова
Поклон, Апостоле!
