И пак е 18 февруари. С цветя в ръцете, чинно коленичим. Изплакала очите си – България, все още чака своя син обичан. От Къкринското ханче до въжето светлее лъвска обич силна. С кама и пушка храбрите мъже посрещат враг до днес без милост. Трева с трева и връх със връх говори, България целува бели кости….
